ХуЛите - За болката и надеждата

Не съм се
променила.
Останах същата.
Със вярата
и свободата.
Когато ме нападнат
болките,
охкам така,
че никой
не ме чува
и се усмихвам,
когато
в най - неподходящо
време,
тъгата ме
пронизва.
И чувам аз,
как на едри капки
капе в мен
една надежда...
Дърпам я към мен,
близо до сърцето,
защото тя
никога не плаче
тъжно,
винаги забравя
злото и вярва
във мечтите.
Добре дошла,
надеждо!
Щом си тук,
хайде да вървим!
Да преминем
зимата
и превземем
крепостта -
върха на
моето спасение.
Надежда моя!
Позволи
да те обичам!
Искам само
малко!
Просто
да
те
дишам!