ХуЛите - Портрет-5 част.

- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря задето я подтикнахте...Страхът и се стопи!
Значи,ставаме цяла дружина вярващи в нея...-Мария сияе цялата,
като едва-едва седи на стола, избиран от няколко души в компанията на уличните художници.Роже бе на път да се разсърди, но отбелязвайки за себе си прекомерното старание на „постоянното присъствие“ да угоди на Мария,затисна всичко и се засмя -ей-така под мустак...
-Идвам от клиниката- зачурулика отново момичето, обгърнато с внимание от всички -Тя се събуди след операцията, а докторите са доволни много...А къде е...?
-Сега ще дойде! -Всички в един глас отговарят, а Роже се смее вече с цяло гърло...
Мария, разбрала че всички са наясно за какво иде реч, се изчервява -Сигурно знаете за розите, нали? Е! Тогава няма какво да говорим повече...-Понечва да стане, но и поднасят чаша ароматно кафе...
-Мария,защо не те наричат Мари, както всички?-Въпросът, зададен от някого тихо, изведнъж се превръща в център.Все едно, някой изсипа шепа звънки монети на масата...
-Ами...Защото съм си Мария! Там,откъдето сме дошли е така...И както са свикнали родителите ни- така и ние...Ще попитате къде е това „там“,нали? Ще ви отговоря, но не помня почти нищо.Много сме били малки с Дамяна. Да! Това е точното име на Демиен, когато нейните и моите родители са дошли във Франция и тук-в Париж.Името и се промени някак само- поради
мъките на френското произношение. Пък и никой вече не се чуди...
-Странно име е! Наистина!-Роже поднесе портокалов сок на Мария-За госпожицата! От заведението! -Би ли ни разказала?
С две думички?
В следващия момент в кафето влиза един млад господин с разсеян поглед.
Разговорът замира,като да не се е случвал никога.
-Мога ли да Ви запитам нещо насаме, госпожица Мария?
Излизат навън и оживено разговарят за няколко минути.После младата дама пресича улицата към дома си, а колегата на художниците поема нанякъде без да каже нищо на смълчаната компания....
Размяна на озадачени погледи при Роже.

Б.Калинов 19.06.2010г.
Пловдив