ХуЛите - Лутащи Посоки

Отпивай ме
драконова купичка саке
икебанно хартиена прохлада
порцеланово лице полуизгряло
върху кожата ти сляпо рисувам
после я попивам с люспи на риба
нощем в четката се гуша настръхнала
плач на незасъхнал туш се извива
копринени следи върху пясъка
прегарят посоките на компаса
изтокът се влива в запада
Вдъхвай ме
заоблачена от лула на чероки
езеро отразява вигвами в шепата ми
мънистени коси поникнали от саваната
с орлово перо ме обходи полусънно
в прерийна вълчица ме залови
с капан от илюзии ме обгърли
и земното кълбо на ухото ми
закачи със зъби на бобър
за да не отлетя в безкрая
където духът на вихъра
изпива пътя безцелен
Теб съм избрала от
лутащите се посоки