ХуЛите - От нежност се стопих

Ловя
очарованието
на нощта
и очите си
притварям,
да видя
по - добре
ярките и щрихи...
Въздухът е
с аромат пропит -
с дъх на плодове
и на жасмин.
Небето забожда
звезда подир
звезда -
луната до лакти
ръцете си потапя
и рисува
във реката
огромно лунно
цвете...
Тревите,
като вълни зелени,
се догонват,
танцуват
с лилавеещите
сенки,
а вятърът
им свири със уста...
Лудо желание
в мен с вечерника
затрепка...
И тъкмо
се осмелих
да те погледна -
заплаках
от любов,
от нежност
се
стопих...