ХуЛите - Eastarpoint

Хайде да потърсиме кафяв ключ, каза Хаймаана, византиеца казваше, че с него се отварят много тайни.

- Слушайте, обади се Антек, омръзнаха ми тези ваши дрънканици за чукове. Само по слухове се водите, като че ли сте безочливи. Отивам в Школата на Всички Техники да се уча.

Като каза това той се завтече към Истарпойнт. Там, на входа стоеше разсилният Читанко и преписваше. Какво преписваше и от какво преписваше не се видя, защото бързо пъхна всичко в чекмеджето.
- Приемате ли още студенти, задъхано го попита Антек.
- Няма място, отговори Читанко, всички чинове са заети и всички студенти седят чинно и слушат. Но виж, има две свободни катедри. Я да те цаниме за професор. Какво умееш?
- Ама чакай,.... как така,... ама аз не съм учил....нищичко, каква катедра... нямам право...
- Не се безпокой, ще те назначим като гхост-лектор, ще ти дадем една Хронос-кауза и ще си дрънкаш като за световно.
-Ама господин Читанко, чакай да помисля, умея да подпирам дувари, вселени и маси, мога да свалям, изтърсвам и разбутвам звезди, мога да стисна памук та да стане на камък, камък та да пусне вода и вода да омекне като памук.
- Даже е много, от това стават три курса лекции. Умееш ли да готвиш врели-некипели?
- Ако има девойчета, то мога и да им ги сервирам.
- Прекрасно, значи си назначен. Ето ти заповедта.
- Чакай, ами какво ще каже ректора?
- Аз съм десет пъти повече от ректор - директор съм по назначаванията, а ректора е само по уволненията. А какво не знаеш?
- Приятелите ми говореха за някакъв чук на вампирки, хич не съм го виждал и не знам какво е.
- Прекрасна тема за лекции! Ще прочетеш два курса "Вампирски техники" и "Техника на магичният чук".
- Нали ти казах, че нищо не разбирам от това.
- Нищо страшно. Ето има учебник, верно, че е по "знания от сметището", но с малки поправки го бива, докато четеш лекциите и ще се научиш. Няма по-добър начин да се научиш нещо от четенето на лекции - хем веднъж ще го прочетеш, хем ще го чуеш.

Въодушевен и объркан Антек влезна в сградата на Истарпойнт, за да огледа обстановката. Към него се доближи едно девойче с отворен чадър:
- Да ви придружа, ще ви пазя с чадъра.
- Но аз не се боя от бурите, с гола глава посрещам мълнийте, а освен това сме под покрив.
- Мълнийте не са страшни, но виж мълвите. Под този покрив не падат капки дъжд, а плюнки, чадъра пази не от гръм, а от дрън.
- Права сте, наистина се нуждая от такъв чадър. Но не е ли по-добре да излезнем, че тук атмосферата е много душна?
- От преподавателското тяло е - то е многодупно.