Все някога – ще го призная(т)...
Автор: RockAround_theCock
Дата: 24.05.2010 @ 08:10:54
Раздел: Поезия
Стихът ми – този кратък миг,
въздишка, стон, победен вик;
мечтата ми, че ще го чуват;
тревогата – дали си струва...
Надежда, скривана с мълчание,
възторг, щастливо упование...
и болка, тихо споделена,
и вяра – в идващото време...
Гласът, от вятъра понесен –
любовна лебедова песен,
е моят стих!... И – моят глас!...
Стихът ми?...
Да, това съм аз!
Бой..Боев,
24, Май – 2010,
Честит празник на ХуЛите,
Хулитерки и Хулитери… :D , :D , :D
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
|