ХуЛите - Земя на заем

Денят слиза по дъждовен пуловер,
прекъсва скитанията нощни
и се прозява,
а аз
колко му е аз да изпреваря
унилите и изтощени облаци,
с най-криволичещото стенание
и да направя пълна обиколка на земята,
и да изчезна,
и да изчезна
от себе си и в себе си,
в това измерение (само в това)
накуцвайки наоколо преди изгрев слънце
с бастунче от темели звездни,
(пътят е разтворен),
а ти ще размахваш постоянно взор нагоре,
докато и последните двери зад нас се хлопнат.