ХуЛите - Касиопея

...

Събирам тишина,
понеже полудял съм явно.
Навярно полудях
и виещо от липсата ти страдам.
Загубих те отдавна –
преди да се родиш от сънища
и звездопади.
Събирам тишина.
В безумен транс безумно я събирам.
Макар, че болката ми е добре позната,
най-важното не съм познал –
това, че всяка болка нe минава.
Събирам тишина.
Отново и отново я събирам.
Ридаейки притихва в мен тъгата
на стихващия карнавал.
Жадувам те.
Безумно си ми нужна
в безумствата на небеса и залези.
Рисувам бялата ти сянка
по сянката на побелялата палитра.
Събирам тишина
от тъмното и от дълбокото.
Неистово сред глъбините я събирам
и трупам хаос върху хаос.
Не виждам път; не виждам и утеха.
Изчезват шеметно посоките
в триумфа на изчезващото ехо.
Събирам тишина.
Безмълвно пее тишината
в руините на пясъчните кули.
Не мога да престана да те викам.
Това не би могло да е възможно.
Преставайки – навярно ще съм никой.
Преставайки – навярно ще съм нула.
Събирам тишина –
на глухи музиканти тишината.
В кънтящ оазис на сонатите
кънтящо болката притихва.
Събирам тишина
от сънищата на тъгуващи цикади.
И толкова без тебе ми е тихо.
И толкова без тебе ми е лудо,
че просто падам, падам, падам...
И чакам някога да се събудя.