правршикау*

Автор: pc_indi
Дата: 13.03.2010 @ 19:49:37
Раздел: Любовна лирика


Дълга вода...
Плодни облаци
раждат течни,
солени кристали.
В такова време
всички полети
са отложени.
Само тъгата
измъква фуркетите
от крилете си
и умората трие грима си
пред дъждовното огледало.
В такова време,
когато календара в очите
е разгърнат
на пейзаж с шарат*
и в каналите се оттичат
гланц и боя
от сътворения за
( и от) мен свят,
и мълчанието е
кристално кълбо
под шатрата
на преобърнатото сърце,
тогава песента спи,
само миглите са клавиши
за вдъхновен дъжд, гухайани ме*...
Знам, любовта
е в нирвидйа йуга* ,
в изчистен силует и форма,
всичко знам, прийах ме*
и като йоша-дару- майи* съм,
с хартиена рокля
на разноцветни чадъри,в ъгъла
на перваза
на прозореца
на подреденият ти
в безупречен хаос свят-
при всяко завръщащо
приближаване я виждаш-
малка и чакаща.
Щом вдигнеш поглед нагоре,
отляво разпуква
вишнев цвят.


от санскрит:

*правршикау- дъждовен сезон
*шарат- есен
*гухайани ме- загадъчен мой
*нирвидйа йуга - епоха на освободеният от всякакви привързаности
*прийах ме- скъпи мой
*йоша-дару-майи- кукла направена от дърво

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=122990