ХуЛите - Стъклена материя

Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечий тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.

Един наивен вятър се оплита
в косите ми, така за теб накъдрени.
И няма как дори да те попитам
дали желаеш скришом да се сбъднем.

Превръщаме се в стъклена материя,
дълбоко сме прикрили всички думи.
Но някак в тишината ме намери,
аз някак във сърцето ти се сгуших.

Мълчим и галим тайно с мислите
пространството, което ни прегръща.
Започват плахо да се търсят устните.
И времето ни с шепот се завръща.