Сам мигът ме пресреща...
Автор: sineva Дата: 02.03.2010 @ 17:17:17 Раздел: Поезия
Посвещавам на Vanya777 - с обич
Мечтата ми е
като разцъфнал
храст -
разтворя ли
ръцете си
изпълнени
с копнежи,
падат на рояк
цветенца...
Зажаднялият
ми дух
се съживява -
всичките тревоги
слънцето стопява
с Благослов...
В равнината на
Нещото -
търся, ровя -
стъпките ми
са от рози
упоени.
Сам мигът
ме пресреща -
чист,
осезаем,
недокоснат...
Някой
има
необходимост
от
присъствието
ми.
|
|