ХуЛите - Първа литургия

Какво е "Първа литургия"?
Последно свързващо звено -
държавен изпит все едно!

Владиката е тук съдия!
Изслушва я и сам решава,
дали четецът заслужава
да бъде огласен за поп!

И литургията е днеска!

Един семинарист във треска
изпаднал - целият трепери!
Уж има глас, и стан, и сила,
а пък душата му се свила -
не може кът да си намери!

Свещеник, опитен и стар,
пожалил своя млад другар:

" - Не се плаши и се не бой!
Владиката - нали и той
е като всички ни - човек!
За всяко нещо има лек!
А лек за "Първа литургия",
е чашка странджанска ракия!
Две глътчици като изпиеш,
и над страха си ще надвиеш!

Шишето си е зад пердето!

Налей си "странджанска ракия" -
тя дарбите ти ще разкрие!
Гласът ти ще се извиси,
та църквата ще огласи!
Ти имаш глас, и стан, и сила,
косата ти е като свила -
с тях булките ще впечатлиш!
Не може да се провалиш!"

Младежът взел иззад пердето
с треперещи ръце шишето
и пет-шест глътчици изпил,
но над страха си не надвил.

Надигнал втори път шишето -
прелял си смелост във сърцето!

И си казАл: " - На прав съм път!"
Надигнал го за трети път!
И се забравил: пил-пил-пил -
почти шишето пресушил!

И се почувствувал готов,
да слави Господа с любов!

И се изправил пред амвона!
Изгледал с две очи салона
и извисил гръмовен глас!

На много служби бил съм аз,
но тука - трябва да призная -
такова зрелище не зная!

То беше Божи гняв и сила!
То бе Харибда, беше Сцила!
Огньове, гръмове, стихии,
библейски притчи, чудесии!

Иконите се съживиха!
Светците се разединиха -
едни ушите си закриват,
а други хитро се подсмиват!

И непорочните светици,
с искрици в тъмните зеници
и непокорство във очите,
а-ха да слязат от стените -
готови долу да се спуснат,
но нещичко да не изпуснат!

А Сатаната - той през кръста
от яд и злоба ще се пръсне,
че кротките енориаши
така неистово се кръстят!

А на владишкия чердак
Владиката - суров и благ,
е като закован, изваян.
Какво си мисли той - не знаем -
ни кима в знак на одобрение,
нито излъчва възмущение!

Прибрал се в своята обител,
изпраща клИсаря-вестител:
свещеникът да се яви,
оценката да му яви!

И ей го попчето: смирено,
изправено като вретено,
напълно вече изтрезняло -
изглеждало все още цяло
и на краката си стояло,
ала готово да се срине,
да се разпадне и загине!

Владиката започнал благо:

"- Е, чедо, много ми бе драго
да чуя славното ти слово!
И от душа ти казвам "Браво!",
ала и ти си кАжи право:
какво така те вдъхнови?
Защото, в многото ни дни,
такава бляскава прослава
към Господа и толкоз хули -
към Дявола - не бяхме чули!"

Семинаристът си признал:

"- Зъл страх ме беше обладал,
затуй посегнах към шишето
(случайно беше зад пердето),
и две-три глътчици изпих,
но над страха си не надвих.
Надигнах втори път шишето -
усетих смелост във сърцето!
И си казАх: "- На прав съм път!"
Надигнах го за трети път..!
И се почувствувах готов,
да славя Господа с любов!"

"- Следих с внимание голямо
аз твойта проповед. И само
пет малки грешчици открих.

И грешките ти са такива:

*
Адама Ева изкусила
със ябълка, а не със слива!

*
Исуса Юда е предал,
а не - да го е таковАл!

*
След всяка тропа се повтаря
"Амин, дай Боже!" Не - "Наздраве!"

*
На булките - да го целуват -
не трябва пенис да се дава,
а само кръст им се подава!

*
И от олтара се излиза
изправен, както се и влиза -
а не с пълзене на колене!

Тез грешчици не са големи.

Узнах причината за тях,
затуй не ти ги тургам в грях!

Теб с глас, със вяра, с дух и сила
природата те е дарила!

И имаш моя благослов!

Ти за свещеник си готов!"

....

Амин, дай Боже! Бог да дава
и нас така да оценяват:
и десет грешки да допуснем,
годината да не пропуснем!

А "странджанска..." дорде се лее,
и таз поемка да живее!