ХуЛите - Щом даже аз, поет бездарен

Веднъж на поетична сбирка -
(обсъждане на стихосбирка),
и аз оратор се показах.
Изпих си чашата, и кàзах:

- Щом даже аз - поет бездарен,
за шестдесет и пет години
със десетина стихосбирки
планетата съм натоварил,
ако поети надарени
живеят дълго като мене,
представям си какво ще стане!

Сеч поголовна ще настане!

Със поетичните си книги
ще вдигат замъци и диги!
И сушата ще се огъне
и в океана ще потъне!

Настана време: да решим,
земята как да защитим!

Предлагам, докато е време,
за правило да се приеме:

“Поетът е дете на Бога!
Христова възраст щом направи -
за оня свят да се отправи!”

Но тука някой се обади:

- Че ако всичките поети,
загиват млади,
кой в куплети
ще обрисува зрелостта,
а след това и старостта?

- Да, вярно!
Имаш пълно право!
Тук трябва да се мисли здраво!

Например: дълго да живеят,
но не и цял живот да пеят!
Най-много - двадесет години!

Започне ли на седемнайсет,
щом стигне тридесет и седем,
поетът хвърля свойта лира
и със поезията спира!
А почне ли на петдесет –
да пише до седемдесет!
Но по-нататък – нито ред!

Това бе моята идея.

Не знам –
съгласни ли сте с нея?