ХуЛите - Листопад

Той е преобладаващо грубоват,
съвсем обикновен
и скромно скроен мъж,
който от сутрин до вечер
изкарва прехраната на семейството си
с двете си ръце ,
на които вечер прави компреси
и маже с мехлем- да не кървят.
Не гледа сериали,
а поезия чете единствено в сините-
като лятната пижама на небето очи
на жена си и съвсем същите
на внучката си, за която
ръцете му са нежни и меки
( може би поради мехлема)
и се превръщат в кресло
за източна принцеса.

Тя... Тя навярно е носена все някога
на ръце- кресло, като източна принцеса.
Но не помни отдавна дали.
Тя обича сериалите и не изпуска
нито една серия на " Листопад" .
Очите й са чисти
като лятната пижама на небето,
а с карираното си вехто палтенце,
собственоръчно плетена шапка
и нежен намек за усмивка,
е като стара, цветна фиба
в белия бретон на зимата.

Той не я познава.
Просто почиства снега
от пътеката пред пощата.
Тя не го познава.
Просто дълго се взира
с благодарност в очите му,
докато пада плавно
като кленово листо,
като воал на източна принцеса,
като финалните надписи
в сапунен сериал;
в добрите му,
склонни да кървят ръце.
От два дни
не е хапвала нищо.
Няма си никого.
Просто е дошла
да си вземе пенсията...

" Как прилича на мама..." -
си мисли той, докато я поемат
други добри ръце.
Той е преобладаващо грубоват
и не разбира от поезия,
но смята, че освен светла
като лятно небе и пъстра
като воал на източна принцеса,
тя може да бъде къса,
черна и без захар-
като кафето на зимното небе.
Както не разбира и от сериали,
но знае, че живота е толкова-
един сериал време.
Дълго плаче на тази серия
в склонните си да кървят ръце.
И чака със свито сърце,
и нетърпение следващата,
когато тя (дано!)ще дойде отново
с нежния си намек за усмивка,
вехтото си карирано палтенце
и собственоръчно плетена шапка-
малка, цветна фиба
в белия бретон на зимата.