ХуЛите - Вълкът и дрянът

Февруарското слънце над света заблестя
и сред храстите първи дренът разцъфтя.

И веднàга решиха със присмех едни:

- Иска пръв да узрее, преди летните дни!

А пък други му кàзаха с злост неприкрита:

- Искаме зимният студ да те спипа!
Най-умният ти ли си в целия свят?
По-високи от теб биха пуснали цвят!

А пък дрянът
от техните думи нехае.
Просто пролет пристига – това е!

Но слушайте
вълкът какво направил.

Вълкът
от дълго време не бил ял.
И цъфналия дрян като видял,
веднàга крачките си позабавил:

“Наоколо навсякъде сивее,
и само дрянът, разцъфтял, жълтее!
А този, който първи разцъфтява,
той сигурно и най-напред узрява!
Под него само малко да изчакам -
и с зрели плодове ще се налапам!...”

И той под дряна легнал и зачакал.

Минава пролетта,
настъпва знойно лято,
на зрели вкусни плодове богато.

Узряват джанки, сливи и малини,
и ягоди, и черните къпини,
и пъпеши в бостаните, и дини,
и плодове в овощните градини -
човек не може да ги изреди!

А този вълк под дряна все седи!

Прибрали хората
и овършàли снопите,
топѝли и огръстили конопите.
И наближава време за седенките -
а той все чака да узреят дренките!

От дълъг глад съвсем изпосталял!

Но дрянът през септември чак узрял!

Едва тогава този вълк разбрал,
и вие също туй го запомнете:
по външни белези не се лъжете!

Това, че някой разцъфти най-бърже,
не значи, че и плод той пръв ще върже!