ХуЛите - Тройно втелена

Пладнувам, защото пастирът, обречен на себе си
е кьорав, и явно не ми види пАшата.
Тук римата пещи е непотребна,
понеже ще стане голяма каша.

Преживям опърпана, с очи неподвижни,
сякаш тревата сама се навира.
Преживям всеядно, че даже и книжно.
Обаче така ми е стръмен баирът.

Пастирът ме чака горе високо.
А аз се напъвам, муча, даже блея.
Защо ме обижда, че хич не съм стока.
А аз за пастира отколе копнея.

Той ми е смисъл, той ми е бога.
А съм широка у целия спектър.
Ах, да го хвана един път за рога.
Па да се прави на Ханибал Лектър.

Да, пироманка съм, нищо че крава.
Ще изгоря на пастира да светя.
Кравата точно това заслужава.
Как не можах досега да усетя.