Бордови дневник на удавника

Автор: radi_radev19441944
Дата: 03.02.2010 @ 10:37:12
Раздел: Поезия


Привидно знам зад борда как се плува,
Защото често се налага да го правя.
Но тази роля някак си не струва
и някак си на сухо все се давя.

Така и не успях да се науча.
Спасителната сламка все я няма.
В нелеп спектакъл все нелепо случвам
нелеп пиар или нелепа драма.

И до Итака няма да достигна.
Не съществува моята Итака.
Отдавна Пенелопа си замина.
Отдавна никой – никого не чака.

И никак не е важно, че ме има.
И нищо този факт дори не значи.
Натрупах ледове от много зими
и пълен арсенал със неудачи.

Не е пародия; не е и драма.
Пределно резултатите са ясни.
Пристанища и чакащи тук няма;
безлюдни кейове безлюдно гаснат.

До болка знам на сухо как се плува,
понеже вечно давя се на сухо.
И никакви сирени не дочувам;
Не пеят, а моряци са глухи.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121359