ХуЛите - Андантина 85.

85. Заседанието

В голямата заседателна зала Оргбюро обсъжда извънредно важен въпрос – честването на предстоящата 70-годишнина на Първия на Континента.
Около огромната кръгла маса са се събрали всичките седем члена на висшия управляващ орган на Севера.
Секретарят Тот е седнал с гръб към портрета на Великия Вожд. Премиерът Ант е точно срещу него - с лице към същия този портрет. Между тях от страната на прозорците сядат философът Ито, който отговаря за идеологията, и министърът на Отбраната Панчо. Пак между тях, но откъм вратата (по посока на часовниковата стрелка) последователно са местата на Доб (който отговаря за Сигурността), Чан (организационната работа и кадрите) и Стан (икономиката).
Ито прочита старателно две-три странички. След дежурните дитирамби в чест на Първия (възстановил демократичните принципи на партиен живот, установил равноправни отношения между малките и големи народи на могъщия континентален блок, утвърдил мирното съвместно съществуване между държавите с различен обществен строй), той преминава към същността на въпроса.
Предлага се тотална пропагандна кампания във вестниците, радиото и телевизията. Специална тържествена сесия на Народния Парламент. Удостояване на Първия с най-високото държавно отличие – Герой на Народна Република Север. Създаване на литературни и музикални художествени произведения, прославящи живота и дейността на юбиляра. Общонароден митинг в негова чест. Новостроящият се химически комбинат край морето да бъде наречен на негово име. Ито приключва с четенето.
Веднага Тот взима думата и обявява, че е напълно съгласен с направените предложения. Настъпва продължителна тишина.
Вечно смръщеният Доб се прокашля:
- Няма спор, всичко е правилно. Но не беше ли същото преди петнадесет години - когато празнувахме 70-годишнината на Великия Вожд ?
Внезапно се намесва Премиерът Ант:
- Даже тогава кръстихме морската столица на негово име.
Доб поклаща утвърдително глава:
- Точно така. После се наложи да връщаме старото име. Партията загуби от репутацията си. Ако проведем предлаганите мероприятия, народът ще каже: “Какво стана ? Променил се Илия, погледнал се – пак в тия.” Къде е промяната, за която толкова говорим ? Проглушихне им ушите с нашите реформи. Трябва да отбележим годишнината по-скромно, по-умерено, ако щете – по-модерно. Хората се поумориха от нашите дунанми.
След него Премиерът Ант произнася дълго и несвързано слово по обсъждания въпрос, от което не се разбира абсолютно нищо. Министърът на Отбраната напълно се съгласява с него.
Стан: - Аз подкрепям внесените предложения.
Очертава се поредното реми в Оргбюро. Но остава Чан. Погледите на шестимата мъже се насочват към него. Той е ловък играч.
- Предложенията са добри, но според мен трябва да се осъвременят. Иначе се получава някаква своеобразна йерархия: за Великия Вожд – това и това, а за Първия – малко по-малко. Не бива така ! Ако за Великия преименувахме цял град - и то какъв, за Първия – само някакъв завод, разположен край същия този град. Какво ще си кажат на Континента за нас ? После – защо ще свикваме отделно народните представители ? Защото сме възстановили буржоазното разделение на властите ли ? Какво стана с диктатурата на пролетариата ? Дайте тогава да съберем поотделно и изпълнителната, и съдебната власт ! Или може би и Партията ? Ами че това са едни и същи хора ! Защо да им губим времето ? Това с художествените произведения отживя времето си. Даваме поръчки на блюдолизци и подмазвачи. Виждаме какво остава от всичко това след време.
Премиерът пак нарушава протокола с ехидна забележка. Неговата снаха е дъщеря на голям континентален писател, чиято политическа позиция в настоящия момент е малко двусмислена.
- Остават им апартаментите и вилите, които ще си построят с хонорарите.
Чан кима в знак на съгласие и продължава.
- Мисля, че е необходима асиметрия по отношение неизбежните сравнения между тези двама исторически дейци – Великия и Първия. Да не забравяме, че те работиха и работят в различни етапи на нашия път напред. Защо да не кръстим на името на Първия например металургичния комбинат във Фила ? Той също още няма подходящо име.
Започва нов кръг разисквания. Заседанието на Оргбюро продължава до късно. Накрая мнението на Чан надделява. Сесията на Парламента и митингът отпадат. Вместо тях в Народния театър ще се проведе тържествено събрание на трудещите се. Литературата и музиката ще си търсят други теми. Столичната металургия надвива крайбрежната тежка химия. Геройството остава.
Един час, след като членовете на висшия северен орган са се разотишли, записът от тяхното заседание е на масата на континенталния посланик във Фила. А след 24 часа – в кабинета на Първия. На Континента.