ХуЛите - Лао Ши и пеперудите

          За тази случка се говори още от времето на усърдния ученик Мъндзъ. Лао Ши разбрал за чудния човек от Сидзан по красивите, хербаризирани пеперуди, които пътници носели в Суджоу.
          Лао Ши обичал да разглежда внимателно пожълтелите, неравни страници на книгите и прозрачните тела на пеперудите положени в тях. Въпреки, че по това време бил само скромен чиновник, като образован мъж, той се възхищавал на чудесата на естеството искрено, винаги разпитвал подробно за вида и навиците на насекомите, като не спирал да хвали безупречните им форми. Нещо повече – Лао Ши не просто колекционирал и изучавал изсушените пеперуди, а се отнасял към тях като към дао – от стотици различни пеперуди, събрал мозаичен образ на една голяма, несъществуваща пеперуда.
          Но казаното дотук би било съвсем безинтересно, ако не се спомене странното продължение на тази история. Усърдието на Лао Ши го довело до неочаквани брегове. Веднъж, случайно разбирайки, че пеперудите носени от Сидзан всъщност живеели в дрехите на някакъв странен човек, когото никой не наричал по име, той се впечатлил дотолкова, че решил да тръгне на път и непременно да види с очите си това чудо. Не можел обаче да тръгне веднага, тъй като високите планини около У Цанг били достъпни само през лятото – като че ли непристъпния Сидзан внушавал силата си и го притискал, дори от разстояние. Докато чакал настъпването на месеца 月(Юе) Лао Ши дълго размишлявал и все пак тръгнал. Тежкият път го изтощил, но въпреки че когато пристигнал било ранна утрин, той отишъл направо към обиталището на Безименния. Пред високата колиба имало доста хора и там Лао Ши разбрал, че всъщност странният мъж бил и лечител и гадател. Седнал и спокойно зачакал реда си, без да казва никому, че не е дошъл нито да му предсказват, нито пък да го лекуват. От време на време гадателят излизал пред колибата си и избирал по някой от чакащите, говорел бързо нещо на ухото му, после човекът разтварял широко очи и залитайки се отдалечавал. Въпреки, че не всички, научили бъдещето си, били щастливи, никой от тълпата не се отказвал. Мнозина хленчели, недоволни от нероденото си още битие и искали Безименния да им помогне. Такива хора, той пращал в близката гора, карал ги да се съблекат и да напълнят дрехите си със слама, после украсявал куклите, така че да заприличат досущ на истинските хора. Истинските си тръгвали зъзнещи, но доволни че все пак са успели да излязат от дрехите си навреме. След време в тези кукли се появявали пеперудите. Лао Ши стоял пред колибата на Безименния общо три дни и две нощи, след което си тръгнал. На връщане пътят му бил прав и лесен, вървял дълго все направо, все направо, а накрая, веднага след първия завой, се спуснала буря, ударил гръм и Лао Ши изгорял само за миг, все едно бил наръч слама.