ХуЛите - Няколко ноти

Запей ни онази песен,
която разплаква камъни.
Направи да е весела
вечерята ни по пладне.

Измисли ни убежище –
от онези – ефирните.
Утрото си омрежено
да не можем да вдигнем.

Да останем в утробата
на майка си и съня си.
Колко ни трябва до гроба?
Няколко ноти разкъсване.

Запей ни с узряло гърло.
Живи да чуем плода си.
И, току виж, сме се върнали.
Не, не плачи, не е късно.