ХуЛите - Дълъг гарванов сън

Сънят ми беше на цветя и точки,
а пропастта, в която падах – на въздишки;
натъртване последва – в рязка плоча
и после ми затегнаха каишката
да ме издърпат ластично на билото,
което се оказа дълга писта.
Хм!
Не полетях оттам. Скроих си силите
и ги тропосах на верев - по чистото
и с честотата на измислен сняг
се вледених край съмнали фиорди
да ги обгърна, да им стана бряг.
Да бъда техният най-близък лед-намордник:
без мен да не заминат на небето.
Но
се стопи от ласката лицето ми
и станах нелогична тъжна пара,
която се издигна на дамги,
която правеше дъги, далеч от бялото,
която после образува музика
и се понесе по спиралата на бурята,
а бурята си нямаше око,
та
затова ме спусна върху урвите
да си почина като падам под наклон,
на водопад, на водоскок - за водосбор
и този път не на цветя и точки,
а на кълбета и на остри капки бях
а
бурята ми се превърна в страх.
Май
че извиках. Но не плач, а грак дочувах.
Оказа се – не мен, аз теб сънувах.