ХуЛите - Ода за доматите

Пабло Неруда

Улицата
пълна с домати,
пладне,
лято,
светлината е
разполовена
като
домат,
сокът
се стича
по улиците.
През декември,
неукротим,
доматът
нахлува
в кухнята,
влиза по обедно време,
разполага се
удобно
по плотове,
сред чаши,
маслени ястия,
сини солници.
Пръска
своя собствена светлина,
меко величие.
За жалост, трябва
да го убием:
ножът
потъва
в живата плът,
червените
вътрешности
едно хладно
слънце,
дълбоко,
неизчерпаемо,
населява салатите
на Чили,
за щастие, женено е за
светлия лук,
и за да отпразнуваме този съюз
ние
сипваме
зехтин,
съществено
дете на маслината,
върху разполовените му полушария,
пиперът
добавя
свое благоухание,
свой магнетизъм – солта;
това е сватбата
на деня,
магданозът
вдига
своето знаме,
картофите
мощно врат,
на вратата
чука
ароматът
на печено,
време е!
хайде!
и, на
масата, в средата
на лятото,
доматът,
звезда на земята, неизменна
и плодовита
звезда,
излага на показ
извивките си,
каналите си,
своята забележителна амплитуда
и изобилие,
без капан,
без остатък,
без листа или тръни,
доматът предлага
дара си
пламенен цвят
и хладна завършеност.

Из "Елементарни оди"