ХуЛите - Любов по време на чума

В болнавите жита вървеше,
да намери брод,
а подир стъпките му
тръпно шумоляха класовете...

Бе гладно време
и не го посрещнах с хляб,
а с шепа сол,
пресята девет пъти през туптящото решето.

Дойде.
Не вдигна дом,
не посади дърво,
не каза дума,
нито песен заизвива към небето.
Прегръща ме,

додето се откъсна моят чумав вик “Защо”,
откърти тътен,
и заглъхна до сподавен шепот.

Не помня после. Жега бе, валя...
И се стопих –
горчива капка сол в ръцете му.
Остана сянката ми –

денем скита мълчешком в болнавите жита,
нощем с думите си клисав хляб замесва.