ХуЛите - На Кратунци с любов!

(млого, затуй пък неубяснима)

Сига ма чуйти, посли дан пувтарям
(дан са срамите га сме си на масите),
си мислех с ваши селу бизнес да утварям
пък вий най-индиректну ма утпращати.

Са бях засилил гости да ви идвам,
то знам чи пости, ам дан са утплесвам.
Си виках чи и Марку да упрегна –
у дàма вързан сé, зем’ са фтеляса.

Са бяф наточил – там тръпнат пуйетесите,
ша да ма зърнат цял, да ги омая,
ма сааму как ш’ма мерят през пенджерите
куга пред хоремака с грънците са истукая.

Пък то... кво мислеф, ква я свършифте!
Ни мой то тъй бе джанъм, се с ругите.
Пуне идна за свят да бе устанала,
идна за сички – дан са укулишвам.

Садè си Катю и Игнат дупиваха
каквоту бе устаналу след празниците –
туй Сава, Варвара, Никулден,
чи чу са как и 8-мий сте гу утбелязали!

Чи тръгнала пудир дружината
да бришат нещу – ламби ли, шишета,
на Билету да газят магданосите
и на Калина да разплитат плетката.

И Гина трактура гу е убяздила,
пирдаши праву през нивята,
фтелясва са кату студенка в първа сесия
и мощну си припява Травията.

А дяду поп ни смей дан са пукаже,
самин са и запънал у мъзата.
Му убещаф експресно хума – ляк да е,
чи фанал бил “Eczema trutuaris”.

Устана, викам си, да видя тайну Викиту,
да са пристòря чуждин, да я зърна, значи.
Убачи тя си маа пасиансите
и ич ни ще да чуй за някуй минал, там’си.

И тъй инно спукойну ф цялу селу,
дури кузата на Калина н’са убажда
и саму нейди тихичку из туалета
бръмчи на празен ход инжектупляктур.

Гулям малшанс са стори с туй пътувани,
кат са присетя, лелееее, чак ма фтриса
- се’йно да стигна чак ду Рим, хуртувам ви,
пък то туй, папата, да са укажи в липса!

Туй то – кот’ бúлу – бùлу. Турь му пепел.
Ам’ са разбрафме -
мож са върна.
Друк път.