ХуЛите - Кестени II

Виж как сега
се посипват отнякъде
думите мислите
мислите думите
ланшните кестени

те не бяха ли някога
толкова нежни
крехко кафяви
влажни и хлъзгави
уязвими
разсъблекли
бодливата броня
толкова есенни
толкова кестенни
казваха сякаш
вземи ме

Виж как сега
здраво стискат юмручета
вдетинени по старчески
озлобени по детски
вкостенелите мозъци
без покритие бляскаво
без отблясъци
без проблясъци
ме замерват отвсякъде
преднамерено
непремерено
непременно мен
удрят навсякъде
мислите думите
думите мислите
ланшните кестени...