ХуЛите - Нощта на Плеядите

Аз посред нощ внезапно
събудих се от сън,
облякох се набързо
и изтърчах навън.

Че Милчо от Редута
нали предупреди,
че тази нощ ще бъде
на падащи звезди!

Погледнах към небето
и тъй се изумих –
една звездичка даже
със поглед не открих.

Така си се ядосах!
“Навярно се успах!
Изпадали са всички,
а аз не ги видях!”

Но по-добре се вгледах
и се успокоих:
че облаци покриват
небето ни - открих.

Веднага си помислих:
“Така е по-добре!
Политне ли звездичка
от звездното море,
във облаците меки
тя няма да се спре!
През тях като премине,
във опнатите жици
се блъсва и се пръсва
на хиляди жълтици!”

Така поне разказва
мъдрецът Насредин,
а той сред мъдреците
мъдрец е исполин!

Стоях и се оглеждах.

И изведнъж в небето
просветна нещо ярко
червено, при което
като светулка ясна
ту гасне, ту проблясва!

Изглеждаше такава
чаровна и прекрасна!

“Звездата! Алфа С е!” –
извиках най-напред.

Но после се оказа,
че било самолет!