Писмо

Автор: solaris
Дата: 14.11.2009 @ 09:08:59
Раздел: Поезия


Пиша ти писмо, Приятелю,
толкова самотно и студено е.

Доста са заплетени пространствата,
пътищата си като коса
– отрязах-
стъпках и подминах
всяко връщане.
Малко плаках,
припознах се в някого.

Избелява почерка и спомена.

Прецъфтява в двора ти черешата.
Всичките череши прецъфтяват.
Тук при мен е ден, при теб е вечер.

Корабите тръгват отдалече,
вятърът опъва мачтите
свири и се свива във малка

точица.

Мястото от спомена
ми липсва,
липсва ми познатото
-физически.
Липсват ми дори
ръцете ти.
Ехото в гласът
на зимата.
Разцъфтяла,
зряла
и отсечена,
липсва ми
черешата.
Косата ми.
Кръгове,
водовъртежи,
улици.

Пиша ти писмо и съм адреса му.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=117886