ХуЛите - Писмо на Герда до Кай

Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.

На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи

със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.

Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.

Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.