ХуЛите - На моя (не)известен критик

(който си изтри коментара)

Някой взе та ми написа мръсен коментар,
да не си очаквал друго(milcho) в този стих-базар,
щом като си се подложил на дръвника сам,
няма що да се тревожиш - и тъй си за срам.

Пък го моля, прочети ми още нещо друго,
всичките не са ми лоши, чуй ме, само таз услуга.
Ти си с опит, четеш виждам, а и че си врял,
и кипял си смятам доста, даже, малко прекипял.
…

Инак да си обясня не мога, откъде таз жлъч,
да не би зараска рано да тей ръгнал пръч?
Както си доил козата, а той гачи пиян,
муууш с рогите и млякото е отишло зян.

Яз познавам твой побратим, и той като теб,
и пасът го, и поят го, ранят го с мек леб,
ала вечно, всякогишка, недоволен той,
все се ежи и налита, най-вече на бой.

Аз не мога, стар съм, „кацо”, и косите бели,
тъквоз чудо, вервайте ми, те на са видели.
Моля, недей ме закачай, карай си колата,
еее, не измислям друга рима… егати главата.

Виж и други като мене, абе бол са в Хулите,
аз се стягам вече, скоро обувам цървулите,
а на тебе завещавам и старо и младо,
не дай боже да попаднеш на оня див дядо.

Че той лъска една ножка, вънка на точилото,
няма хич да се помайва, на баба с фърчилото…
Ха сполай ти и друг път… мамата ти стара…
Ей пич, ти май се уплаши – и изтри коментара!

Хи-хи-хи

КИ

Л. 2009-10-28, 02:10 СЕТ