ХуЛите - Апология на принца

Всички кули са пясъчни. Вечер наливам отрова.
И две глътки ми стигат. Отровата, казват, лекува.
По доспехите прах. Корозира тъга в гардероба.
Спи принцесата, спи... Философът спестява целуването.

Ставам нежен понякога. После ми става досадно.
Помня няколко разпнати публично в петък любови.
Вече всеки турнир ми е радост, но само до пладне.
Куца конят ми стар. Аз не вярвам в мита за подковите.

Все по-рядко се случвам във приказки. Виж, в анекдотите...
После тя... Върна времето в събота... Боже, дете!
Снощи любих несвястно до смърт Теодоти.
Тази сутрин обичам отчаяно Лу Саломе.