ХуЛите - Ах, този вятър...

Когато тръгна
в планината,
един немирник
палав,
с благородство
ме посреща,
с дъх
на ягодки диви
устните ми гали...
С кокетство ме
прегръща
и упорито ме
задиря,
с ловките си
пръсти
косата ми
разрошва...
И като приседна
на зелената
ливада,
за да се спася
от него,
със тревите
трябва да
се вържа...
А сърцето
пърха,
като малко
птиче.
Ах, този вятър...