ХуЛите - Завръщане на село

Отварям врата - вечерта да навлезе.
Вдишвам смутена вечерния студ.
Изохкват смирените, тръпнещи глезени,
довели ме - бързи, решителни - тук.
Месечината бледа е моята майка,
а тревите съсухрени - мои сестри.
Тук баща ми загрижено, глухо се вайка
и мигом зад плевнята - невидим - се скри.
Тук тича безгрижното, радостно детство,
дървета подслушват любовния смях.
Колоритна - дъгата вълшебно се смесва
в пъстър по детски и истински свят.
Бързотечното време филм прожектира
върху небесния, звезден екран.
Тук животът ми прашен и горестен спира -
черно-бял, и безпътен, и ням.