ХуЛите - Все някога...

Ще я срещнеш
в някоя кръчма накрая
и на глътки душата ти тя ще изпие.
В пепелника, препълнен от фасове,
няма място за ревност да стигне.
Ще си кажеш - Господи, тя е
толкова, толкова хубава!
Всяка клетка от нея сияе
и в кръвта ти влива безумие
този поглед, в който разтапят се
на кроткия ангел крилете,
а дъхът на бадеми и праскови
се засуква под твоята дреха.
Усетил внезапно мравучкане
по гърдите в задушната стая
ще преглъщаш на залъци сухото
невнимание от страна на жената,
дето в кръчмата просто е влязла,
а ти стърчиш непотребен
зад прашна кашпа и си знаеш
- тя всъщност не е за тебе.
Не сънувай очите й дълго,
да се върне дори не очаквай.
Но разбираш как гледа от ъгъла
някой, който за нея е плакал…
16.04.2009