ХуЛите - Мистерия

Както си лежах върху тревата,
лек зефир, полъхнал от нивята,
вдигна на вселената полата.

От ефирен плат бе сътворена,
с облачета бели украсена.

Докато из въздуха се вее,
ято гъски полетя под нея.

Падна тя - и ятото изчезна!
Не видях отнейде да излезна.

С погледи ги търсих и ги виках,
и по роклята със длани пипах –
все напразно. Ятото изчезна,
сякаш че във черна дупка влезна!