ХуЛите - Утринна импресия

Когато се протегне
от стъблото си денят,
разтваря съкровеното
над чашките на крина
и нацъфтелите треви -
държим в пръстите си
развълнуваното битие,
тръпнем като птиците,
отдали се на своите
блянове,
да си откраднем
вкуса на далечините.
Пътуването се разперва
като гълъб -
една пробуждаща ръка
ни дърпа, да преодолеем
невидими прегради
и да разстелем синевата...
Чудесна е картината
насреща -
светлината между
храстите пъстрее,
цвят до цвят изгрява.
Зората изплита венец
на всички върхове
на планината ,
на розите
и на росата.
Посява най - сигурния миг
във влажните корени
на утрото -
на рамото му е заспал
ябълков цвят
и чака художник
с пламенна
палитра
да
нарисува
жаждата
за
слънце.