ХуЛите - Госпожа Анна-2

Госпожа Анна въздъхна отегчено.
Прочете местния вестник, реши
кръстословицата, реши судокуто.
Обикновено не четеше обявите, но сега реши да хвърли един поглед, хей така, от скука. Вниманието ù привлече "Ако знаете координатите на агенция за закрила на жената, моля обадете се само между 9-11 часа". Ха! Това прилича на SOS, някой е в беда. Погледна часовника си. Взе телефона.
- Добър ден, аз съм госпожа Анна. Щом пускате такава обява, вероятно нямате компютър?
- Да, така е.
- Но аз имам и мога да Ви намеря и горещ денонощен телефон.
- Предлагам, ако нямате нищо против, разбира се, да се видим в някое кафене и да поговорим.
- Благодаря, ще дойда. Казвам се Елица.
Госпожа Анна бе привърженик на всички постижения на техниката. Купи си лаптоп - не можа да устои на възможността да разполага с огромна информация по всяко време. Приготви се за срещата много внимателно. По принцип се стараеше да изглежда добре, въпреки своите 65 години. От аксесоарите много обичаше шаловете. Племенницата ù, знаейки това, я радваше като ù носеше такива, когато ходеше по света. Днес избра един от естествена коприна, ръчно рисуван, в розово-лилавата гама. Той кореспондираше добре с червилото "пепел от рози", перлени обички в същия цвят и облака леко синкава коса около лицето ù. Излезе и заключи внимателно и трите ключалки. Боже, какви времена! Когато беше малка, хората не заключваха къщите си, а ако го стореха, бе публична тайна къде е ключа - под изтривалката или някоя саксия. Движеше се в "график" - обичаше да бъде точна.
Когато влезе в кафенето, спря за момент и огледа посетителите. Само на една маса имаше сама жена. Тръгна към нея.
- Елица?
- Да, а Вие сте госпожа Анна вероятно.
Докато са настаняваше, отчете на ум - около тридесет, доста семпла, не особено добро финансово положение, лошо самочувствие, много притеснена и уплашена.
- Кафе, кола или нещо друго? Надявам се, ще споделите с мен защо Ви е необходима такава агенция.
- Причината е банална. Мъжът ми пие много и има лошо пиянство. Системно ме пребива и... изнасилва. След побоя ме заключва за няколко дни в стая без телефон, докато минат синините. Не мога да докажа какво става вкъщи.
- От колко време търпите това?
- От осем години.
- И не сте се развели до сега?!
- Много искам, но той ме заплашва - нямало да се отърва така лесно, няма да ми даде развод, ще ме бъхти, докато ме умори и т.н.
В този момент Елица така пребледня, че г-жа Анна се притесни да не припадне. Гледаше нещо зад нея.
- Госпожо Анна! Той е тук! Боже мой, ще ме убие, ако ме види, ще помисли, че го следя...
- Спокойно. Ще разменим местата си и Вие ще бъдете с гръб към него.
Направихме го. Гледах с любопитство въпросния мъж. Як, набит, големи ръце с къси, дебели пръсти, два пръста чело. На този юмрукът му ще да е като чук. Беше в компанията на предизвикателно облечена жена. Опипваше я най-безцеремонно, а тя се кикотеше силно, при което гърдите ù, почти излезли от деколтето, се тресяха. Сигурно си мислеше, че в момента е много секси и вероятно за мъжете е. Но според мен, без стабилната опора на сутиена, този бюст няма да е особено красива гледка.
- Не се безпокой, мила. Тези двамата планират секс-игрички, това им е доминантата сега. Записах ги с джиесема. Чуй сега. Този тип мъже имат две мозъчни гънки, а и тях не използват рационално - що неврони са убили с този алкохол... като пусне юмруците си, се опива от собствената си сила и превъзходство и така се увлича! Но ти знаеш това по-добре от мен. Имате ли деца?
- Не, и това го вбесява.
- Комплексар и половина. Как така той, мъжкарят, да няма дете. Няма да се учудя, ако дълбоко в себе си се страхува - ами ако съм неспособен... Такива бабаити са силни само със слабите , беззащитни хора като теб. Бъхтейки те, той доказва на себе си, че е това, което иска... но не е. Избива комплекси с теб. Опълчи се! Следващият път се представи в друга светлина, неочаквана за него. Ще те свържа с моя приятелка-адвокат. Докато трае делото, ти си намери работа и дом в друг град, за да изчезнеш веднага от полезрението му.
Елица се стегна. Мъжът ù се прибираше с гръм и трясък, както винаги. В тишината се чуваха само крясъците му.
- Защо не е сложена масата! Дай шишето с ракия и мезе! Само това ли е! Аз затова ли ти давам пари, един хладилник не можеш да заредиш, кучка такава! Какъв е този буламач! Мамка му, ще сготвиш ли някой път една свястна манджа?! Това не можеш, че дете ли ще ми родиш! Колко години да чакам!
Елица знаеше какво ще последва. Бавно, заднишком, се приближи до плота и взе един нож. Страшно ù се искаше, инстинктивно, да вдигне ръце пред лицето си, защото той със зачервено лице, изопнати жили на врата и стиснати юмруци се надигна от масата. Тя изнесе пред себе си ножа, държейки го с две ръце.
- Не ме докосвай или ще те наръгам!
Усети онова гадно вътрешно треперене от страх. Но не затвори очи, а го гледаше втренчено и решително. Той поспря. Гледаше я учудено и невярващо.
- Няма да търпя повече това! Искаш или не, подавам молба за развод. Предлагам по взаимно съгласие. Ще премълча това, което е било, няма да търся вина, ако ме оставиш да си отида.
Тя грабна чантата и палтото си и излезе, като затръшна силно вратата. Не само тази врата, а и вратата към досегашния си живот.