ХуЛите - Репортаж който няма да влезе в новините

Попът пее протяжно и ръси със китката гълъби.
Самотува свещицата, восъчно свети погача.
После бабички вият. И после изобщо не съмва.
Трия капки светена вода. Да не мислиш, че плача.

После рижаво слънце помазва лицето ти. Вдигай се!
За какво си ги скръстил? Това на какво ти прилича?
Обеща да завържеш юларче на другата зима.
Накъде така сам? Накъде така глупаво- ничий?

Ставай! Този тамян ти замъти ужасно главата.
Дай да бягаме. Моля те. Нищо против да си дявол.
Запази си утехата, да ме чакаш след време оттатък.
Нали мразеше черните рокли? Кажи ми,къде ми е бялата?

Попът пее: Помилуй...Не слушам. Ужасно те мразя!
Лъжа детски-отчаяно, но разчитам това да те вдигне.
И понеже накрая заръча от себе си да се пазя,
се подгонвам несвястно след теб. И почти се застигам.