ХуЛите - Посоката е вярна

Когато бързам
към безкрая
и стъпките ми се
препъват във
тревите,
не се отбивам,
посоката е вярна,
дори себе си
надвивам.
Проблясва нож -
разрязвам възела
на навързани
въпроси -
не ме вълнуват -
не съм родена
за празника
да крача
с отеснели дрехи...
И ако ме ковеш
живот,
даже и камъка
ще разискря,
ще запея
като камбана,
само не това -
да ми внуши
някой,
че
пея
по - добре
от
славея.