Казбечките

Автор: Donsky
Дата: 04.02.2004 @ 13:30:16
Раздел: Хумор и сатира


Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"

Мижа срещу слънцето при спасителната кула на плажа на ММЦ-то в Приморско и чакам да започне сутрешният разбор. Май, от всички присъстващи екскурзоводи съм най-младият, току-що съм си взел дипломата от гимназията. Групата ми още не се появила. Защо не мога да запомня от къде - от Казахстан ли, Узбекистан ли? Има четири русначета, но трудно различавам едно от друго типичните азиатски личица на момичетата. Абе, казбечки.
Ето ги пристигат на плажа. В групичка, както винаги, постилат в правилни редички кърпите, свалят рокличките... Оппаа!... Е, това не го очаквах! Зад гърба си чувам дискретен кикот: - Абе, Донев, ти си подготвил отбора и в униформа?
Всичките момиченца, не стига че си мязат в муцунките, ами и облекли и абсолютно еднакви бански. Жълти на червени раенца. Като че специално са се приготвили за редовните плажни състезания, които се провеждат всеки ден в 10 часа между плажуващите групи.
Отивам при едно от момчетата в групата и подхващам отдалеч:
-Юра, как ги намираш нашите момичета?
-Ами, какво им е? Прекрасни, млади, красиви.
-Да де, ама как ги различаваш?
С няколко думи му обяснявам, че в България униформи носят само определени категории служители, и че плажа е последното място за ревю от такъв характер.
Момчето кима с разбиране и отива при момичетата.
След обед с удовлетворение забелязвам как групичката се насочва към "СТОП"- а - търговския център на ММЦ.

Отново е сутрин, отново сме на плажа, а аз очаквам да видя плода на просветителската си дейност. Бавно се разминавам с моята групичка от сплотени казбечки, като забавям крачка, за да видя банския на най-бързата в събличането. Синичък, на пеперудки. Прекрасно! Горд от себе си правя десет крачки към кулата, където колегите ме посрещат с вълна от кикот, преминаваща в цвилене с изразени стомашни спазми. Бързо се обръщам. Да - в сини бански, на пеперудки. Всичките до една.
- Донев, това "Б" отбора ли е? - долавям зад гърба си всред всеобщия неуместен възторг.
С решителни крачки се отправям към групата. Те милите, замръзнали с широко отворени очи, очакват да одобря избора им.
Е, разбрахме се поне да ги мешат двата варианта.
А, годината е 1972.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1151