Дядо ми Тома
Автор: alisa Дата: 12.09.2009 @ 15:47:33 Раздел: Поезия
Идва понякога.Тихо се връща.
Кротко под ореха сяда.
С поглед подпира комина на къщата.
Ще го потяга в сряда.
Гледа как баба премита двора.
Баба е още момиче.
Нещо на пилците смешно говори
и сигурно го обича.
Баба с най-дългата плитка от свила,
а пък с най-краткото име...
Лазва в кръвта му наново сила.
А тя се смее: Вземи ме!
Слънце точи медовина отнесено.
Плодна е кривата круша.
Баба пресява живот и замесва.
И го запява. Той слуша.
Идва понякога... Спомен за къща.
Прекрачва прага. Прекръства се...
И на небето при нея се връща
да й даде пак пръстен.
|
|