Дядо ми Тома

Автор: alisa
Дата: 12.09.2009 @ 15:47:33
Раздел: Поезия


Идва понякога.Тихо се връща.
Кротко под ореха сяда.
С поглед подпира комина на къщата.
Ще го потяга в сряда.

Гледа как баба премита двора.
Баба е още момиче.
Нещо на пилците смешно говори
и сигурно го обича.

Баба с най-дългата плитка от свила,
а пък с най-краткото име...
Лазва в кръвта му наново сила.
А тя се смее: Вземи ме!

Слънце точи медовина отнесено.
Плодна е кривата круша.
Баба пресява живот и замесва.
И го запява. Той слуша.

Идва понякога... Спомен за къща.
Прекрачва прага. Прекръства се...
И на небето при нея се връща
да й даде пак пръстен.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=115081