черна неделя /благодаря, ван хендрикс /

Автор: jynx
Дата: 09.09.2009 @ 11:35:51
Раздел: Фантастика


- Не може!
- Моля те!
- Не!
- Ама защо?
- Защото не ща!
Знаех си че рано или късно ще се стигне до това. Духът на Гоген оглеждаше кисело стаята. Явно не видя нищо интересно защото насочи вниманието си към тавана. Погледа му се спря върху плаката от филма "Бразилия" който бях залепил така че да си го гледам като се събудя.
- Ебаси грозната картина!
- Виж, Гого, много ти се моля. - реших да опитам още веднъж с добро.
- Н.Е.М.О.Ж.Е.
- Добре де, не се ли изкушаваш от възможността да хванеш отново четките, да имаш отново ръце дори да са моите...
- Какъв е тоя акцент, селянче? Пруски? Гасконски?
Хубав въпрос, и съвсем на място. Какъв смисъл да му обяснявам че изобщо не говоря френски. Все пак явно има някаква невидима сила която се грижи ако се стигне до контакт между тоя и оня свят хората да не остават неразбрани. Може би ТЯ беше селянка.
Селянка ли ме нарече?!
- Какво каза? - обърна се Гоген и ме изгледа.
- Аз ли? Не!! Нищо.. – е, хубаво се омотах.
- Все едно, тая няма да я бъде. - каза художника след което се врътна на пети и изчезна. Цветовете на репродукциите се втвърдиха и отново станаха двуизмерни.
Чудесно. Набрах номера на норвежеца
- Бушмен. Готов ли си вече, евалата!
- Норвежец, имаш проблем... - реших да го давам по-полека.
- Какъв проблем? - весело попита той. Сигурно си мислеше че ще го багеросам да ми пазарува от Кауфланд. Адски мразя супермаркети ама понякога ми се яде.
- Амии.. Ще трябва да звъниш на Рака брато... - забих малко по-навътре острието, оставаше само и да го завъртя и щях да си спечеля титлата "гадо гаден".
- Е, няма зор, аз за четвъртък съм се разбрал.
- И ще трябва да му кажеш че няма да получи "Таитянки", нито която и да било картина от Гоген.
Мълчание. Докато чаках се примъкнах към мокрото помещение и си отворих един буркан пияни краставички. Наздраве на мен.
- Бъзикаш се, нали? - завърна се най-накрая гласът в слушалката
- Не.. съжалявам.
- Бушмен, знаеш ли тоя какво ще ме направи ако не си получи картината?
- Да.
- Е, аз обаче не знам. И не искам да разбирам! - усетих нещо истерично в тона му но нищо не можех да направя.
- Какво да ти кажа, ще трябва да мислим алтернативен вариант. Може би да гепиш оригинала?
- Да-да!
- Защо бе, аз ще ти помогна, Мъреца също няма да ти откаже една ръка.. или крак.
- Егати алтернативния вариант.. Само да ти кажа че Мъро е в Калахари пич. Не е лошо да започнеш да излизаш, отвреме навреме
- Ааа. Какво прави там?
- Търси някакъв си Възкресителя, велик шаман.
- Охо..
- Идвам! А ти не се наливай ако обичаш - каза норвежеца, явно дочул хрупането.
- Айде.
Метнах телефона на кревата и бръкнах отново в буркана. Грешно се изрази Норвежец, съжалявам.

:::
Когато прилепа почука по стъклото вече бях на черешата. Отворих прозореца и го пуснах да влезе, заедно с виелицата която отвътре изглеждаше много яко. Беше зла обаче, така и предполагах.
- Много се забави бе човек. - укорих го гузно, доколкото могат да се изпитват подобни чувства на черешата.
Норвежеца не каза нищо. Изтръска снега от крилете си в лицето ми и ги посгъна.
- Мерси. - казах аз - Много освежащо от твоя страна.
Норвежеца се отказа да ми прави мълчаливи атаки и отиде пред статива където виновно го очакваше празното платно. Така както стоеше не се разбираше кой от двамата е по-бял.
- Ех, така се надявах че се ебаваш. - каза. - Какво стана?
- Имаме проблем с автора.
- Как така проблем с автора, ти да не би да ги питаш дали може?!
- Не само че ги питам ами трябва и да направят няколко движения с ръката ми докато хвана ритъм, в някои случаи даже си рисуват всичко.
- Ужас! И какво? Не ще тоя?
- Абсолютно не ще.
- Ще проще! Измислих алтернативния вариант.
Знаех си. Цялото това мое спокойствие се крепеше най-вече на факта че човека наистина умееше да ги измисля.
- Супер! да го викам ли - казах аз и се подготвих да бръкна пак под цветовете.
- Не! Стой мирен и не яж повече краставички - охлади ентусиазма ми норвежеца след което разкара репродукцията на Таитянки от стойката до статива и извади от джоба си малко тлъсто листче. Оказа се формат А2, брадясах докато го разгъне. Отидох да погледна.
- Мъртвешка глава?! Пич, нещо си се объркал, тая картина не е на Гоген.
- Знам
- Мислиш ли че мутрите ще се навият на Мъртвешка глава вместо Таитянки? Ако да няма проблеми. Винсънт е пич, ей са ще я напраскаме
- Няма да рисуваш Мъртвешка Глава. - е, нищо не разбирах
- Защо си ми я донесъл тогава?
- Искам да говориш с него, нали са приятели с Гоген, може да го убеди.
Доверието ми в алтернативния метод на норвежеца рухна.
- Ама Норт, не става така
- Що? – раздразнението преливаше от гласа му но го оставих да си тече.
- Ами защото. - той наистина не разбираше. - Ти какво си мислиш, че долу е като тук? че седят и си поркат абсент с Гоген всяка вечер и подсвиркват на готвачките?
- Откъде да знам как е долу, Бушмен? Просто го извикай и пробвай, става ли?
Беше наистина отчаян, бедното копеле. И имаше защо, библиотечния плъх вече го дебнеше по тихите улички. Ако го подгонеха и мутрите нямаше да може да стъпва по шумните. А ако тръгне да хвърчи през деня ще го свали някое лапе с въздушна пушка и край.
- Виж какво, ще говоря с него но нищо не обещавам...
- Друго нещо искам да ми обещаеш
- Какво?
- Ако въпреки всичко работата не стане да го помолиш той да нарисува Таитянки
Добре дошло, безмълвие и у мен.
- Ти сериозно ли? -попитах все пак, дано нещо не съм разбрал
- Сериозно
- Норвежец, няма да стане така.
- Защо, нали каза че ти трябват само няколко жеста колкото да влезеш в ритъм??
- Не е това проблема, как да ти обясня.. представи си.. какво да си представиш… Джими Хендрикс! Точно така, Джимарата.
- Е.. ?
- Представи си значи че имаш контакт с Джими Хендрикс. И за какво го използваш тоя безценен контакт, молиш го да ти изсвири нещо на Клептън. - на това място норвежеца се оригна и аз ускорих темпото преди да ми е одрайфал всичко. Човека имаше пряка връзка между стомаха и мозъка, доста неприятно. - Клептън разбира се е много готин пич! -побързах да кажа -Нали? Всички го харесваме! Обаче да помолиш Джими да ти изсвири "Сълзи в Рая".. и на всичко отгоре да го изпее... - последната реплика не трябваше да я казвам, много съм тъп. Норвежеца беше вечерял пица на парче и айран, виждаше се като на длан. За жалост тая длан сега се беше пльоснала върху мокета и бързо го разяждаше. И въобще не беше първата, имаше десетки посестрими из цялата къща.
- Яасмп.. Ясно! разбрах ти мисълта. - Норвежеца май се оглеждаше за салфетка, посочих му една тениска която и без това беше за пране.
- А така. Той ще се навие, примерно, но представяш ли си какво ще излезе
- И въпреки това, Бушмен, по-добре таитянки на Ван Гог отколкото празно платно на Гоген. С малко повече късмет даже няма да разберат, кой знае на коя тъпа крава ще го препродадат.
- Ехх. Добре! Ще се пробвам. А ти почисти!

:::
Много интересно, откъде беше докопал Норвежеца репродукция точно на Мъртвешка глава, картината въобще не е от най-известните на Винсънт. Колкото повече я гледах толкова по-близка я усещах. Когато цветовете започнаха да шават пред очите ми се пресегнах но не с ръка и бръкнах под тях.
- Ей, бушменче. - каза гласът на Ван Гог а след секунда и астралното му тяло придоби очертания.
- Винс! Гаден гений такъв!
- Оооо, тая пеперуда даже бях забравил че съм я рисувал.
- Хехе.. Слушай Винс, имаме пролем с Пол Гоген..
- А?
Разказах му всичко, като особено наблегнах на въображението на Рака. Норвежеца седеше на леглото и се опитваше да диша. Винсънт го виждаше но Норвежеца него не. Очаквах да остане малко огорчен че го привиквам заради Гоген но не бях познал.
- Няма да мога да помогна на приятеля ти, съжалявам.- потвърди опасенията ми холандеца когато приключих. - Просто долу няма никаква организация, никой нищо не знае, никой нищо не ти казва. Виждал съм Пол само веднъж, в тълпата и в гръб. Добре че беше шапката да го позная. Но не можах да го настигна.
- Можеш ли ти да ми помогнеш да я нарисувам. - казах и моментално се изчервих от срам.
- Таитянки?! - Винсънт ме погледна сякаш бях тотално изперкал.
- Да. Каквото стане такова, в крайна сметка.
- Ами то нищо няма да стане. - каза Винс и погледна Норвежеца. - Негова е тая идея, нали?
- Да. Пича е абсолютно отчаян.
- Добре, ама после да почерпи, ако оживее.. Дай сега да ги видим тея момичета.
Таитянките бяха паднали по лице на земята. Вдигнах ги и ги сложих на мястото на мъртвешка глава.
- Ба, лесна работа - каза мастера когато и се нагледа - Готов ли си?
Нагласих палитрата пред мен и хванах тънката и дебелата четки.
- Удри Зевсе! - казах и изтръпнах докато ми влизаше под кожата. Цветовете болезнено се взривиха в очите ми и отнесоха целия свят...

:::
Когато дойдох на себе си ухото ми пак си беше на мястото(проверих) а работата свършена. Норвежеца се беше подпрял на стената и гледаше платното като гръмнат. От Ван Гог нямаше и следа. Нимфите на Гоген грееха от статива, топли топли. Само дето вместо да си седят мирно и портретно както на оригинала тези двете сякаш горяха, пулсираха, разкъсваха пространството около себе си. На платното май му беше доста трудно да ги удържи да не изскочат но засега се справяше. Жалко! Исках ги в стаята си, исках ги на леглото, исках ги в ръцете си!
- Ама дали не е Ван Хендрикс! – само дето не се разкуфях аз.
- Майката си трака. –съгласи се Норвежеца, косата му стърчеше разрошена а кожата му беше настръхнала като че ли умира от студ.
- Мислиш ли че Рака ще остане доволен? - това май беше ключовия въпрос.
- Изобщо не ми пука... За нищо на света не бих му я дал.
- Добре ли си Норт? Виждаш ми се нещо замъглен?
- Екстра съм.. Бушмен, това е най-красивото нещо което съм виждал.
- Искаш ли пияна краставичка?
- Искам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=114948