ХуЛите - Една сутрин

* * *

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво,
като усмивка на затворник.

Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех: да порасвам ли,
да се събуждам ли – не знаех.