ХуЛите - септември

тъжен септември присви
кротки лапки в очите ми.
съвсем вероятно е
да се разплача.
думите - тежки камъни
преглъщам остатъчно,
дълго горчи тишината
от напукано лято
и дълго тъгата се разстила
по сгънките на умореното ми
тяло.
август опашка подви и
потъна в земята.
само септември остана.

в него ме няма.