ХуЛите - Утехата

На ЗЧ

Какво, че си го нося под сърцето,
когато пред очите ми го няма?
Голямо е, голямо е морето,
а мъката ми още по-голяма.

До там не стига даже светлината.
И мисълта не стига там, човече.
Далече е, далече е Луната,
а моят син е още по-далече.

Какво, че си го нося под сърцето?
На тоя свят остана да ме радва
утехата: да чуя пак щурчето,
което свири неговата сватба.