ХуЛите - Капки тъга в коктейла

Наливам си още капки тъга във коктейла
от среднощни целувки, въздишки и лед.
На извора от очите ти водата не е питейна.
Ще остана няколко мига отдалечена от теб.
После ще седна навън
                       под предлог, че съм уморена
и че ми се подкосяват краката от
                                        дългото любене.
Ще ме прегърне нощта –
                       със звезди и луна пременена –
ще потъна в нея като стотинка изгубена.
Налей си и ти в чашата примирение
и преди да отпиеш – трезво разклащай.
А въздишките дето изстрадваш по мене
ще загърнат раменете ми
                                    и ще ме изпратят.