ХуЛите - Плач

За теб, Българийо любима,
аз всичко свое бих си дал.
За теб родино несравнима,
аз с радост даже бих умрял

Но чуй ме днес ,ти майко моя
чуй плачевният ми глас.
Аз плача за съдбата твоя,
аз плача и за всички нас.
Кажи ,Българийо,кажи ми,
каде са твоите деца
и една причина посочи ми
и аз навън да не вървя.
Кой прогони ги от тука
и от теб ги раздели.
Да търсят своята сполука,
нейде в чуждите страни.
А те искаха във тебе да живеят,
земята твоя да орат.
С трудът си тука да успеят,
спокойни нявга да умрат.
А виж сега ,те как се скитат,
сякаш нямат си страна.
Но знаи за теб те само питат,
Българийо,където и да са.
Аз знам в сарцата им надежда има
и само тя ги днес крепи,
че и в нашата родина живота ще се подобри.
И тогава знай, родино мила,
ще се върнем всички ний
и кат лястовица чернокрила,
всеки тук гнездо ще свий.
И децата ни щастливи,
с песни теб ще славят знай
че,Българийо любима,
ти за нас си всичко най.