Тревите...

Автор: yotovava
Дата: 13.08.2009 @ 08:35:02
Раздел: Поезия


Тревите всяка сутрин плачат,
когато здрачът изтънее.
Копнеят хладния му шепот,
целувката му сладострастна.

Тревите с нямо благородство
прегръщат скакалеца хищен,
похотлива пеперудата, жестока
гъсеницата нежност сипе,

косачът ги посреща в изненада
с порязваща усмивка от желязо.
Мълчи и не крещи тревата,
и никого не моли за пощада.

Ухаят стръковете търпеливо,
до края сладко и зелено.
А лятото небрежно ги изпива
и подлудява от дъха им.....

Разпалва жълтите им страсти,
в постеля сламена ги свлича.
Откосът доверчив поляга
с надеждата, че е обичан.

Eсента, стихийна като огън,
изпепелява техните копнежи.
Тревите пак мълчат виновно,
и през сълзите семенца подреждат.

До следващата пролет приласкават
в прегръдка мъртвите ни думи.
И по невидимата нишка към безкрая
душите ни вървят безшумно.


Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=113738