Призрачните къщи - 3

Автор: galina
Дата: 06.08.2009 @ 13:32:38
Раздел: Други ...


Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някой, да усетя, че има живот и тука. С намерението да се сблъскам с някакво оживление, минах край кръчмата, ама и на нея горката и ударили катинара. А село без кръчва - кучета го яли. Че то е все едно държава без парламент, така да се каже.


Къде другаде, ако не в кръчмата се бистри политиката, оправят се местните клюки и интриги, "завъждат се" арътлици...
Ти, братче, чувал ли си какво значи туй арътлик? Че туй е нещо много повече от приятел, ми то си е направо почти брат.
Харесат ли се някои за арътлици, това е за цял живот / е почти /. С арътлика и семейството му си празнуваш празниците, тях търсиш в беда, бе голяма работа е ще знаеш. Но както се казва, в кръчма арътлик се "завъжда", ама и арътлик се губи.Щото то кръчмата си е като нож с две остриета и сближава и врагове създава.
Та спомних си, братче, за едни такива арътлици, дето всеки ден си пиеха ракийката заедно и си бяха като двама братя неразделни. Един съботен следобед, пак си пийвали двамата и си бъбрели дружески, когато на вратата на кръчмата се запнал комшията на единия от тях и още от там почнал да се моли.
- Аман-заман, Гоше, ти баща, ти майка...
- Кажи бе, комшо, - ухилил се Гошето, единият от арътлиците - какво е станало?
- Бе нали шурето ни беше на гости днеска и подир обед тръгнаха да си ходят. Да ама колата им взела, че закъсала по пътя, пък с малко детенце, горките, а и в тая пустош къде ти пътна помощ...
- Тц, тц, тц...- зацъкал съчувствено с език Гошето, нали е добра душа.
- Та те моля - заумилквал се комшията му - да се качиш с мен на Москвича и да идем да му помогнем, че ти по ги разбираш тия машинарии. Ей на и въже съм взел, ако се наложи в краен случай, да го тегля на буксир.
- Добре бе, комшо, - рекъл Гошето, нали добра душа, и гаврътнал на екс остатъка от ракията. Да идем да я видим тая "барака", какво се е запецнала, като магаре на лед.
После се обърнал към арътлика си и рекъл:
- Пък ти, арътлик, иди предупреди булката, че ще закъснея, пък може , ако се наложи, и в града да остана.
- Нямай грижа - махнал с ръка в знак на съгласие арътлика на Гошето и продължил да си пие ракията. След още няколко чашки огнена течност и незнам колко си бири, най-после се сетил, че е дал обещание на Гошето да предупреди жена му, а арътлик дума даде ли - спазва я.
Затътрил се той към къщата на Гошето, ама като стигнал там, гледа всичко тъмнее.
"Легнала си е изглежда жената." - рекъл си той и аха да се върне. Но от ракията ли, от що ли, като си я представил в леглото тая гошовата булка, нещо се подпалило в него и си казал:"Ша вляза аз да и кажа..."
А булката на Гошето, свикнала със запоите на мъжа си и късните му прибирания, оставяла вратата отключена, та да може оня да долазва някак си до леглото.
Намъкнал се в къщата арътликът и право в стаята, в която знаел, че спят арътлиците. Изул набързо панталона си и се шмугнал тихом-мълком в леглото.
Сънената жена, свикнала на вонята на бъчва, която възпроизвеждал благоверния й след кръчма и на среднощните му мераци, оставила го "да си начеше крастата", с надежда по-бързо да миряса и да заспи. Ама по едно време, по чалъма ли, по габарита ли, усетила, че туй не е онуй, дето му е свикнала и скочила уплашено в леглото, взирайки се в тъмното в мъжа до нея.
- Абе ти бе, чумо черна, що щеш в леглото ми бе, хайванино с хайванина ти?!
- Тихо ма, Стано, тихо - замолил се арътликът - ще чуят комшиите.
- Комшиите ли - викнала още по-разярена арътличката - ти като се намъкна тука не мислеше ли за комшиите? Де го другият пияндурник?
- Ми той Гошето вика, иди вика, да кажеш на булката вика, че тази нощ няма да се върна.
- Тъй ли?! И да не те прати да го заместваш, а ?!
Бясна и изнервена, Гошовица заблъскала арътлика с каквото и попадне.
- Марш от тука гиди мискинино и очите ми да не са те видели повече!
Арътликът едва успял да скочи в гащите и по най-бързия начин се изнесъл навън съпроводен от тежките клетви на Гошовица.
- Земичката черната да те изяде дано, бял ден да не видиш, дето за резил е направи!
Ей тъй, братче, кръчмата събира и дели понякога. Ама и без кръчма хич бива ли?!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=113426