ХуЛите - Монолог пред безсънието

Сънено-чорлави мисли будуват из стаята,
на перваза на прозореца лунатично увисват.
Щурото безсъние – вместо да се разкайва –
във лицето ми нагло се киска.
Мигам на парцали смешно победена –
то в упор лаврови венци развява,
с които се окичило безвременно,
търсещо свое поле за изява.
С моите мисли умело жонглира
и се прави на света ненапита водица.
Ще те пипна! – му се каня.
А то дирижира
оркестъра навън, че даже и певиците.
Мелодията глъхне пята-недопята,
а първите петли за трети път пропяха.
Здравей, безсъние!
Оркестърът е пред вратата.

Но на щурците-музиканти
вдовиците заспаха.