ХуЛите - Мечтание в дъжда

Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!?

А там
ще трябва да се съблека,
та дрехите си да си изсуша!

А ти –
от солидарност – ще речеш
и ти със мене да се съблечеш!

И, за да не
трепериме съвсем,
в леглото с тебе да се съберем …!

Уфф,
пустото му слънце – пак изгря!
И планът ми-мечта у мен умря!

---
Не се чудете на мечтата ми, бамбини -
мъжът мечтае и след сто години!

За жалост, поетесите издишат -
след шестдесет години само пишат!

А други на четирсет остаряват,
и вече ни купуват, ни продават.

А, казват, има и такива твари,
които и на младини са стари!